Уважаеми читателю, пожелал да се запознаеш със съдържанието на тази книга. На следващите страници ти предлагам три очерка. Първият е написан, използвайки символния изказ на ислямския мистичен гнозис и е посветен на неговите мистични и теософски търсения, и озарения. Вторият отдава почит на Исак Лурия, един от най-великите кабалисти на миналото и пресъздавайки накратко главните аспекти на изумителните му теософски имагинации, надявам се, дава възможност озарителният им потенциал да се задейства в читателя.

Тези два очерка не са научни или научно-популярни студии върху живота и творчеството на големите ислямски мистици и прочутия кабалист. Под формата на парафрази-импровизации, върху техни ключови доктрини и символи, те по-скоро са медитативно-литургични възпоменателни рецитали, призоваващи духът, вдъхновявал и напътствал това съзвездие озарени мистични пътешественици, търсачи на „Скритото съкровище“. Под „ислямски мистичен гнозис“, имам предвид посланията и внушенията, достигащи до нас от творбите както на големите ислямски мистични поети, така и на суфистите и теософите-мистици от различни школи като Ишрак и Ирфан, израснали в културната среда на исляма. Мансур ал-Халадж, Хафез, Мевляна Джалал ад-Дин Руми, Фарид ад-Дин Аттар, Шихабудин Сухраварди, Рузбехан Бакли, Ибн Араби, Молла Садра, са имената на някои от най-ярките звезди в това голямо съзвездие.

От друга страна, очеркът посветен на Исак Лурия имплицитно отдава дължимата почит на плеядата велики кабалисти като Нехуния бен ха-Ка-на, Шимон бен Йохай, Исак Слепия, Моше де Леон, Моше Кордоверо, проправили пътя на Кабала през вековете и с трудовете си дали възможност да сме съпричастни на тази толкова проникновена традиция на мистичния озарителен гнозис.

Наследствата оставени от равините кабалисти и големите ислямски мистици отдавна са прекрачили границите на тяхното време и конкретна културна среда и са станали част от съкровищницата на духа на цялото човечество.

Наистина, всички те са израснали в среда с определен доминиращ религиозен и културен код. Той им е повлиял като ги е вдъхновявал и предизвиквал. Те са го изследвали в дълбочина, търсели са неговите корени, спорили са с него. Споделили са с другите разкритата им част от тайнствата му. Бляскавият им, вдъхновяващ талант ги е правил популярни, но не веднъж идеите им, разкрепостяващи от ограниченията на мъртвите догми, са ги конфронтирали с тяхното общество. За своето искрено търсене на истината мнозина са платили със своя престиж, с преследване и заточения, а Сухраварди и Халадж, дори с живота си. Но във всичко това духът, задвижващ техните търсения и разкриващ им озарения, е универсален и трасцендентален в същността си. Ето защо тяхното творчество, което е своеобразен дестилат на този универсален трасцендентален дух, извлечен от prima materia на конкретна среда и епоха, съдържа определен смислов заряд и истинност отвъд исторически, религиозни и културни условности и има силата да въздейства озарително и върху нас.

Изборът на темите на двата очерка не е преднамерен. Не по-малък интерес, внимание и почит заслужават забележителните мистични и теософски традиции на древна Индия, Китай и т.н.

Също така, изобщо не е препятствие, читателю, ако са ти непознати и чужди религиозните доктрини и практики на юдаизма и исляма. Това дори е известно преимущество. Защото нашата цел не е тяхното изследване и оценка, а съзерцанието на проблясъците трансцедентална светлина, озаряваща пътищата на искрено търсещете и истински постигащите. Тези озарения засияват още по-ярко, когато не са замъглени от обвързаност и пристрастие към определена доктрина.

Тритият очерк е посветен на алхимичните имагинации на белгийският философ и алхимик от епохата на Ренесанса Герхард Дорн за Unus Mundus – трансценденталната единна потенциална реалност, от която φύσις и ψυχή онтологично произхождат и към което се „завръщат“ в мистичния съюз на тяхната йерогамия, осъществявайки се в пълнота, и на начина, по който те биват интерпретирани и вградени от К. Г. Юнг в най- далеч отиващите прозрения и доктрини на разработената от него система на дълбинната психология. Ще проследим и функционирането на мотивите на алхимичната парадигма, и Unus Mundus в съвременни мистико-магични посветителни системи.

От вътрешния взор на проницателния читател със сигурност няма да убягнат смисловите нишки, които свързват предложените три теми.

Мистицизмът е Път към Първоизточника – разбулване и освобождаване от илюзиите, разкриване на истината за света и преди всичко за себе си. По този път всеки върви самостоятелно, отговаряйки за себе си и разчитайки на собствената си звезда – божествената искра в сърцевината на неговото същество. Върви самостоятелно, но не е сам, а в компанията на звезди– всяка по своя път. За да не се губи ориентир и за избягване на „препъни-камъните“ по пътя, опитът на другите пътници помага. Техните успехи, провали, застопорявания в мъртви точки, въодушевления, озарения – всичко е от полза за постигане на по-добро разбиране и напредък.

От особено голяма полза, обаче, са мистичните прозрения и озарените теософски визии, вдъхновени от трансценденталния дух, тъй като контакта с тях и тяхното съзерцание разпалва блясъка на звездата в нас, поражда ентусиазъм и дава сили, и дръзновение за напредък по Пътя.

Ние живеем във време, в което си пробива път ново разбиране на връзката на човека с Божественото. Това води до промяна в начините на нейното изразяване и осъществяване.

Тази промяна на посветителната парадигма засяга всеки. Тя разкрива изключителни възможности за автeнтична реализация, но е и голямо предизвикателство, тъй като изисква преосмисляне и преоценка из основи на миналия опит, както в личен, така и в общочовешки план и отърсване от черупките на вече безжизнени вярвания и практики.

Надявам се, непознати читателю, предложените на твоето внимание медитативни възпоменания, за озаренията на тези забележителни търсачи на „Скритото съкровище“ на Unus Mundus в относително по-далечното и близкото минало, да ти бъдат от полза в решаването на тази толкова важна задача, стояща пред всеки от нас и да разпалват живия огън на вътрешния светилник, който и без масло винаги гори с невидим пламък в нишата на съкровения храм, вътре във всеки от нас.